PHP MANUAL

features.persistent-connections.html | function.apd-dump-persistent-resources.html | function.http-persistent-handles-clean.html | function.http-persistent-handles-count.html | function.http-persistent-handles-ident.html | internals2.memory.persistence.html | mongo.pairpersistconnect.html | mongo.persistconnect.html | mysqli.persistconns.html | soapserver.setpersistence.html |

Постоянни връзки с бази от данни

Постоянните връзки са връзки, които не прекъсват при приключване на работата на скрипта. Когато бъде заявена постоянна връзка, PHP проверява дали вече съществува идентична постоянна връзка (която е заявена и оставена непрекъсната от по-рано) и ако такава съществува, тя бива използвана. Ако такава връзка не съществува, тя ще бъде създадена. "Идентична" връзка е такава, която е отворена от същия хост, със същото потребителско име и същата парола (където е приложима такава).

Хората, които не са напълно запознати с естеството на работа на уеб-сървърите и начина, по който те разпределят натоварването, могат да объркат постоянните връзки с това което те не са. По-специално те не ви дават възможност да правите 'потребителски сесии' в същата връзка, не ви дават възможност да увеличите ефективността на транзакциите, не ви дават възможност да правите и един куп други неща. Всъщност, за да бъдем пределно ясни, постоянните връзки не дават никаква допълнителна функционалност, която техните непостоянни еквиваленти да не могат да ви предоставят.

Защо?

Проблемът е обвързан с естеството на работа на уеб-сървърите. Има три начина уеб-сървърът да накара PHP да генерира уеб-страници.

Първият метод е PHP да се използва като "опаковка" от тип CGI. По този начин при всяка заявка към (PHP страница на) уеб сървъра ви се създава и унищожава една инстанция на интерпретатора на PHP. Точно поради унищожаването на тази инстанция след всяка заявка, всеки ресурс, който тя използва (например връзка към база от данни) също бива унищожен. В този случай не печелите нищо от употребата на постоянни връзки - те не остават отворени.

Вторият и най-популярен метод е стартирането на PHP като модул на уеб-сървър в многопроцесен режим, което понастоящем включва единствено Apache. Обикновено уеб сървърът в многопроцесен режим има един процес (родителски), който координира група процеси (наследници), които всъщност извършват генерирането на уеб-страници. Когато постъпи заявка от потребител, тя бива прехващана от някой от процесите наследници, който в момента не обслужва друг потребител. Това означава, че когато същият потребител направи друга заявка впоследствие, той може да бъде обслужен от различен процес наследник от този, който го е обслужвал преди това. При отварянето на постоянна връзка, всяка заявка към база от данни направена от този потребител, използва един и същи ресурс за връзка с нея.

Последният метод е PHP да се използва като приставка към многонишков уеб-сървър. Понастоящем PHP4 има поддръжка за ISAPI, WSAPI, и NSAPI (за Windows), всеки от които позволява PHP да се използва като приставка за многонишков сървър, като например Netscape FastTrack (iPlanet), Microsoft's Internet Information Server (IIS) и O'Reilly's WebSite Pro. Поведението е съвсем същото като при многопроцесния модел описан по-горе.

След като постоянните връзки нямат никаква допълнителна функционалност, защо трябва да ги използваме?

Отговорът е изключително прост - ефективност. Постоянните връзки са подходящи в случаите, когато усилието за осъществяване на връзка с базата от данни е голямо. А дали това усилие е голямо или не се определя от много фактори. Например, каква е базата от данни, дали работи на същата машина на която работи и вашия уеб-сървър, колко натоварена е тя и т.н. Равносметката е, че при голямо натоварване и голям трафик към базата от данни, постоянните връзки повишават ефективността значително. Причината е, че на процеса наследник му се налага да осъществи връзка към базата от данни само веднъж и той я използва през цялото врема на работа, вместо да осъществява връзка всеки път когато се обработва страница. Това означава също така, че на всеки процес наследник, който е отворил постоянна връзка, се полага по една такава. Например, ако имате 20 различни наследствени процеса, всеки един от които е образувал постоянна връзка към база от данни, ще имате 20 различни дълготрайни връзки, по една от всеки процес наследник.

Забележете, че това може да има някои недостатъци, ако използвате база от данни с ограничен брой налични отворени връзки и този брой е надхвърлен от броя на процесите, които се опитват да осъществят връзка. Ако базата от данни има ограничение от 16 връзки, а точно в този момент 17 процеса заявяват връзка с нея, един от тях няма да успее. Ако има програмни грешки във вашия скрипт, които не позволяват на връзките да бъдат спрени (например при безкрайни цикли), базата от данни със само 16 отворени връзки може да бъде блокирана. Потърсете информация за обработка на изоставени или чакащи връзки в документацията на базата от данни, която използвате.

Важна информация. Постоянните връзки са проектирани да имат съвсем същата функционалност, каквато имат и обикновените такива. Това означава, че би трябвало при всички случаи да можете да замените постоянните връзки с непостоянни и това да не промени по никакъв начин начина на работа на скриптовете ви. Това може да доведе до промяна на ефективността (и вероятно ще доведе), но не и до промяна на крайния резултат.

Вж. още fbsql_pconnect(), ibase_pconnect(), ifx_pconnect(), ingres_pconnect(), msql_pconnect(), mssql_pconnect(), mysql_pconnect(), ociplogon(), odbc_pconnect(), ora_plogon(), pfsockopen(), pg_pconnect() и sybase_pconnect().