PHP MANUAL

function.xpath-eval-expression.html | language.expressions.html |

Изрази

Изразите са най-важните градивни елементи на PHP. Почти всичко, което пишете в PHP, е израз. Най-простият и точен начин да се дефинират изразите е "всичко, което има стойност".

Най-простите форми на изрази са константите и променливите. Когато напишете "$a = 5", вие присвоявате '5' на $a. '5', очевидно има стойност 5, или с други думи, '5' е израз със стойността 5 (в този случай '5' е целочислена константа).

След това присвояване, бихте очаквали стойността на $a да бъде също 5, така че би трябвало $b = $a да работи по същия начин като $b = 5. С други думи, $a също става израз със стойност 5. Ако всичко работи правилно, ще се случи точно това.

Малко по-сложен пример за изрази са функциите. Например, да вземем следната функция:

Ако приемем, че сте наясно с концепцията за функциите (ако не сте, вижте главата за функции), би трябвало да предположите, че $c = foo() е по същество същото като $c = 5, и ще сте прави. Функциите са изрази със стойност - стойността която връщат. Тъй като foo() връща 5, стойността на израза 'foo()' е 5. Обикновено, функциите не просто връщат статична стойност, а изчисляват нещо.

Разбира се, не е задължително стойностите в PHP да са целочислени и в много случаи те не са. PHP поддържа четири скаларни типа стойности: целочислени стойности, стойности с плаваща запетая (плаващи), низови стойности и булеви стойности (скаларни стойности са такива стойности, които не могат да бъдат 'счупени' на по-малки парчета, както масивите, например). PHP също поддържа два съставни (не-скаларни) типа: масиви и обекти. Всеки един от тези типове стойности може да бъде присвояван на променливи или връщан от функции.

PHP навлиза много по-дълбоко в изразите, както правят и много други езици. PHP е изразно-ориентиран език, в смисъл, че почти всичко е израз. Да вземем примера, който вече разгледахме - '$a = 5'. Лесно е да се види, че в случая има две замесени стойности - стойността на целочислената константа '5' и стойността на $a, която се променя на 5. Но истината е, че тук има замесена още една допълнителна стойност и това е стойността на самото присвояване. Самото присвояване се изчислява на присвоената стойност, която в случая е 5. На практика, това означава, че '$a = 5', независимо от това, което прави, е израз със стойност 5. Така че, писането на нещо като '$b = ($a = 5)' е същото като да напишеш '$a = 5; $b = 5;' (точката и запетаята обозначават край на инструкция). Понеже присвояванията се предават от дясно на ляво, можете също да напишете '$b = $a = 5'.

Друг добър пример за изразна ориентираност са предварителното и последващото инкрементиране и декрементиране. Потребителите на PHP и на много други езици вероятно са запознати с нотацията променлива++ и променлива--. Това са операторите за инкрементиране и декрементиране. В PHP/FI 2, инструкцията '$a++' няма стойност (не е израз), и затова не можете да я присвоите или използвате по никакъв начин. PHP увеличава възможностите на инкрементирането и декрементирането като ги прави също изрази, като в C. В PHP, както в C, има два типа инкрементиране - предварително и последващо. И двете всъщност увеличават стойността на променливата с единица и ефектът върху променливата е един и същ. Разликата е в стойността на инкременталния израз. Предварителното инкрементиране, което се пише '++$променлива', се изчислява на увеличената стойност (PHP инкрементира променливата преди да е прочел стойността й, от там и името 'предварително инкрементиране'). Последващото инкрементиране, което се пише '$променлива++' се изчислява на първоначалната стойност на $променлива, преди да бъде инкрементирана (PHP инкрементира променливата след като е прочел стойността й, от там и името 'последващо инкрементиране').

Широко разпространен тип изрази са изразите за сравнение. Тези изрази се изчисляват или на FALSE или на TRUE. PHP поддържа > (по-голямо), >= (по-голямо или равно), == (равно), != (различно), < (по-малко) и <= (по-малко или равно). Езикът също поддържа набор от стриктни оператори за еквивалентност: === (равно и от същия тип) и !== (различно или не от същия тип). Тези изрази най-често се използват при условно изпълнение, като инструкцията if.

Последният пример за изрази, с който ще се занимаваме, е изразът за операторно присвояване. Вече знаете, че за да увеличите $a с 1, можете просто да напишете '$a++' или '++$a'. Но какво ако искате да добавите повече от единица, например 3? Бихте могли да напишете '$a++' няколко пъти, но това очевидно не е много ефикасен и удобен начин. Много по-разпространена практика е да се напише '$a = $a + 3'. '$a + 3' се изчислява на стойността на $a плюс 3, и се присвоява обратно на $a, което увеличава $a с 3. В PHP, както и в много други езици като C, можете да напишете това по-съкратено, което с времето би трябвало да стане също и по-изчистено и по-разбираемо. Добавянето на 3 към текущата стойност на $a може да се напише така: '$a += 3'. Това буквално означава "вземи стойността на $a, добави 3 към нея и я присвои обратно на $a". Освен че е по-късо и по-изчистено, това също е и по-бързо за изпълнение. Стойността на '$a += 3', също като стойността на обикновено присвояване, е присвояваната стойност. Отбележете, че тя НЕ е 3, а комбинираната стойност от $a плюс 3 (това е стойността, която се присвоява на $a). Всички двуместни оператори могат да бъдат използвани в този операторно-присвоителен режим, например '$a -= 5' (изваждане на 5 от стойността на $a), '$b *= 7' (умножаване стойността на $b със 7) и т.н.

Има още един израз, който може би изглежда странно, ако не сте го виждали досега в други езици - третичния оператор:

Ако стойността на първия под-израз е TRUE (не-нула), тогава се изчислява вторият под-израз и това е резултатът на условния израз. В противен случай се изчислява третият под-израз и това е стойността.

Следващият пример би трябвало да ви помогне да разберете по-добре предварителното и последващото инкрементиране и изразите като цяло:

Някои изрази могат да бъдат използвани като инструкции. В този случаи, инструкцията е във формат 'израз' ';', т.е. израз последван от точка и запетая. В '$b=$a=5;', $a=5 е валиден израз, но сам по себе си не е инструкция. '$b=$a=5;', обаче, е валидна инструкция.

Едно последно нещо за споменаване е истинната стойност на изразите. При много събития, главно при условно изпълнение и при цикли, не се интересувате от специфичната стойност на израза, а само дали означава TRUE или FALSE. Константите TRUE (истина) и FALSE (неистина) (нечувствителни към регистъра) са двете възможни булеви стойности. Когато е необходимо, изразът автоматично се преобразува в булев тип. Вж. разделът за преобразуване на типове за подробности как става това.

PHP предлага пълна и мощна реализация на изразите и пълното им документиране излиза извън обхвата на това ръководство. Горните примери би трябвало да са ви дали добра представа за това какво са изразите и как да създавате полезни изрази. В останалата част на това ръководство ще пишем expr, за да обозначим валиден израз в PHP.